Един основен въпрос буди огромно учудване в Обществото, както в България, така и в цяла Европа-Защо въпреки тежката икономическа криза, съчетана с невероятна политическа импотентност и безпътица на политическите елити, не наблюдаваме ситуации близки до революции в страните от Европа. Особено нагледен е примера с България, където населението предпочита да изпадне в тотална политическа и социална апатия. Сега основанията за протести са повече от всякога, но въпреки това такива липсват.
Ако се вгледаме в историята, сравнително често са настъпвали предподставки за революции, но такива са се случвали рядко. Къде е причината?
Две са основните условия, които са необходими за настъпването на революции и масови протести:
Първата е на персонално, психологическо ниво: всеки от нас има биологичен часовник, който отчита баланса от евентуалните загуби и ползи от протест. В настоящата обстановка, този баланс все още се поддържа, въпреки че това става на по-ниско равнище. Така насъбрания гняв си остава вкъщи, под душа или на масата.
Второто условие е наличие на така наречената Банка на Гнева-място където този гняв да бъде депозиран. В миналото тази роля са изпълнявали опозиционните партии. Днес, поради заличаването на разликите между отделните, големи политически субекта, нито една от тях не се припознава като Anger Banks. От което може да се направи извода, че за да печелят електорат, някои политически централи ще предприемат ход към разделечаване една от друга и някаква форма на радикализиране
Каква е ситуацията в България?
Липсват ясни отличителни линии между всички основни политически субекти в икономическите им възгледи. Всички са плод на господстващата до скоро неолиберална парадигма. Изключение са само някои националистически образования, които обаче се характеризират със слаб експертен и управленски потенциал.
Старата десница от Синьото пространство се маргинализира напълно.Последните им неолиберални напъни на подкрепяните с чужди средства НПОта и така наречени експерти звучат толкова неадекватно, и направо изглеждат комично погледнати от страни. Макар да са обзели цялото медийно пространство, вече не могат да убедят никого. СДС сега усеща най-голямата си грешка-много малкото си ядро от предимно много тънкия слой, изкуствено създадена класа от реститути, следствие на един изключително несправедлив исторически процес. Повечето от тях са забогатели за един ден хора, които нямаха необходимите ценности, познания и не бяха дорасли за материалното си положение.
При ГЕРБ нещата са ясни, -един социален експеримент с тесен времеви хоризонт, създаден от кукловодите да прекара невредими старите политически елити през бурята.
Най-голяма е отговорността пред БСП като най-стария и консервативен проект в страната. Залитането им към неолиберализъм и сближаването им с либералните формации доведе до стопяването им и загубата на доверие от масовия избирател. При тях предстои първо радикализация и отделечаване от този неолиберализъм преди отново да могат да претендират за по-широка подкрепа.
Движението на Кунева не заслужава коментар, тъй като е създаден по същия шаблон , както други изкуствени проекти преди него. Робува на същата неолиберална парадигма, а структурирането на партията напомня на най мрачните периоди от историята на БКП-без никакъв политически живот и право на избор от редовите й членове.
Единственото до което стигнаха като решение Европейските лидери е да се продължи с печатането на пари. Това е мярка която е насочена към ликвидността на банковия сектор, но не и към неговата декапитализация,където е реалния проблем. Положението с банковия сектор е нерешимо. Печатането на пари от друга страна няма да има голям ефект, защото тя няма да може да компенсира намалената скорост на обръщение на парите( Money Velocity). В предкризисно състояние увеличението на паричната маса е съпътствано от даже по-голямо увеличение на Money Velocity, от където и идва този безпрецедентен за историята бум. В кризисно време увеличението на парите в обръщение води до обратния ефект-все по-ниско Money Velocity. Парите сякаш потъват и замръзват.
В България са нужни някои по-спешни мерки , които да имат за основна цел повишаването на специализацията на българското производство. В това е най-големия потенциал на България. Той касае всички сектори на икономиката. За да се случи обаче е нужна нова данъчна политика, която да даде incentives за производство и намали поляризацията на населението. Тя трябва да бъде съпътствана от мащабна реформа в публичния сектор и административна реформа. Държавата постепенно трябва да си извоюва териториите отнети и от Банките, които отдавна придобиха паразитен характер. Постепенното преминаване от косвено облагане, към преимуществено облагане на монополна рента и имущество ще даде основния тласък на промяната.
Много митове като този за Валутния Борд, или така наречена Свободна Конкуренция ще бъдат подложени на съмнение. Първоначално от средите на износителите, които изпитват негативите пряко , а след това и от свръх задлъжнелия корпоративен сектор вътре в страната.
Това са първите стъпки които страната трябва да предприеме за да обърне негативните демографски трендове и фалита на социалните си системи.
